Проф. Иван Маразовавгуст, 2023 г.София СВЕТЪТ ТАКЪВ Е. ДРУГ СВЯТ НЯМА?На

Проф. Иван Маразов

август, 2023 година
София

СВЕТЪТ ТАКЪВ Е.
ДРУГ СВЯТ НЯМА?

На пръв взор наподобява необичайно, че един откривател в точните науки може да оцени освен математическите достижения на великия персийски стихотворец, само че и да се въодушеви от неговата лирика. В „ Размисли за съвремието “ учен Васил Сгурев предлага своите паралелни рубаи, в които той открива в Омар Хайям собствен съвременник. Защото той принадлежи към това потомство, което раждаше „ физици – лирици “.

И двамата имат сходна орис, изживявана по едно и също време и редом и в науката, и в поезията. И двамата не че не имат вяра във Върховния господ, само че го укоряват поради несъвършеното му създание. У Омар Хайям четем: „ С голяма шахматна дъска сравнил бих аз земята; / Ту ден, ту нощ, а пешките сме ние на дъската; / И движат ни, и с нас безмилостно играят; / Накрая ни захвърлят ненужни в тъмнината “. За Сгурев ориста е като заложена стратегия: „ Дали я има жестоката стратегия / за раждането и гибелта, за безконечната смяна? / Дали е тя основана от някакъв създател? / Дали я има? Или пък я няма! “. Орфическата дихотомия сред тялото и душата участва в творчеството и на двамата учени поети. Душата е нетленна, тя не е личностна облага – тя идва от Небитието и изчезва в него. Затова е незаконно душата да се подменя, да се сменя, да се разменя.

И за двамата най-големият зложелател на индивида е Времето, което за Хераклит е река, в която не можеш да влезеш два пъти, за Хайям е момент, за Сгурев Времето/Живот изтича, стопява се и ни стопява, то си играе с хората, а след това ги захвърля в мътните води. „ Как бързо всичко се стопи, изчезна в тъмнината! “ „ Изчезна всичко, всичко се стопи! “ „ А времето безжалостно стопи / несбъднати очаквания и фантазии. “ „ Вселената се свива и постепенно влиза в мен. / Догарям, Господи, догарям! “ „ Но времето през пръстите изтече. “ Превръщането на времето в Субект е сюжетообразуващ прийом, присъщ за иранската и за орфическата митологична теория (съответно Зурван и Хронос). Както у Хайям, у Сгурев животът „ е книга прочетена “. Което е навято от индоевропейската концепция за живота като прелиминарен запис.

И двамата смятат, че щастливият живот е на земята, а не в отвъдното: „ Забрави през вчерашния ден и на следващия ден, бъди благополучен през днешния ден “, учи Хайям. И Сгурев е уверен, че времето-миг, „ в този момент “, би трябвало да се изживее пълноценно „ във забавление, самодоволство, обич “. „ Главата горе! Не се оставяй тъжни мисли да те тровят. / Налей си винце и се радостни. “ И за двамата Небитието е краят на пътя на всеки човек, а защото всеки е вселената, с него умира цялата Вселена – „ изчезвам аз, изчезва всичко на света “. За Хайям „ латентен “ е индивидът, който не води правоверен живот, който не довежда до реализация заложените в него благоприятни условия. За Сгурев: „ Щом можеш – работи! / Карай, докато Господ те крепи! “ „ Ела на себе си, / огледай се и намерения. / Земята и без теб дали ще се върти? Тогава? Хвани се за живота! Усмихни се! Работи! “ Затова и съжалява за „ Още един изгубен ден, / напразно прахосан от мен “.

И двамата са рационални скептици, изпълнени със подозрение: „ Съмнявам се в това, двоумя се във всичко! “. Пред тях поражда въпросът „ Дали ще доживея някой и да ме похвали? “. И те имат отговор: „ Едва ли. / Дали светът ще стане по-добър? Едва ли. / Дали ще има смисъл нашия живот? Възможно, само че надали. / Дали човечеството с заплахите ще се оправи? Възможно, само че надали “. „ Едва ли! “ и „ Дали “ са формули и в други рубаи на В. Сгурев: „ Дали ще се откри някой / за мен най-малко свещица да възпламени! “. Те отразяват съзнанието за това, че Времето на безпаметието унищожава загатна – единственото, което може да остане от нас. От което не ни става по-малко горчиво.

Както в античните митологии, и у Сгурев по-страшна от гибелта е забравата за отишлия си: „ Човешката поличба – забравата догонва в гроба! “. „ Наближава залезът, душата стартира да трепти. / Безсмъртие тя желае, изпълнени фантазии. / Но спусне ли се в майката земя, / вечно ще се не помни – без диря! “ „ И единствено сенките от предишното с мен вървят, / вълнуват ме, и чезнат тъжно в някакъв пропуснат свят! “ „ Въобразява си, че с него почва всичко на света, / че ще остане постоянно в паметта “. Страшното е да не оставиш след себе си следи. За Хайям индивидът е като песъчинка, „ която се появява за момент от небитието и за момент изчезва в него – в множеството случаи без всякаква диря “: „ Няма да ни има. А на света е все едно! Ще изчезнем без диря. А на света е все едно! “ За Сгурев: „ Десетки години – незабележим момент и никаква диря “. „ Ще мине век, ще минат два, / не ще остане никаква диря “. „ Животът блясна и умря, / и не остави никаква диря? “ Дори и да си се трудил, „ Е и какво? Ще те не помнят, мой човек, ще те не помнят прекомерно скоро! “. Но общество, обречено на безпаметност, което се стреми и старае да „ изтрие всичко “, се лишава от корени. Неговото дърво няма да прорасне. Тази вероятност той вижда и за народа ни: „ Каква ще бъде нашата орис? / А, същата, каквато и в този момент. / Забравени, най-после на света “. И въпреки всичко просветва вяра: „ И в паметта ти да остане нещичко за мен! “ „ Но единствено същинско човешкото, духовно, / оставя въпреки всичко някакви следи! “.

Миналото е различен свят – „ А времето да се живее мина във време да се мре! “. От предишното остават единствено избледняващите сенки на спомените: „ По улиците в моя град / от дълго време към този момент вървя чужд. / И единствено сенките от предишното с мен вървят, / вълнуват ме, и чезнат тъжно в някакъв пропуснат свят! “ „ Неповторимо минало изплува и се трансформира в призрачна фантазия. “ „ Вчера “ е „ Избледняло минало “, „ Днес “ е светът на жестоката действителност, отрезвила вчерашния идеалист. Хайям написа: „ И в случай че те срещнат човек, отличаващ се с това, че той написа истина, стараейки се да изхвърли лъжата и лицемерието и да се откаже от хвалебствията и лъжите, те го вършат предмет на своето пренебрежение и подигравки “. А Сгурев прозира: „ Не, пътят този не ще ни води до Храма “. „ Клевета и завист, / завист – клюка, / мръснишки средства за достигането на върха. “ В този „ нов “ свят, в който не остава място за фантазии, поражда въпросът: „ Къде си ти? / Къде са твоите фантазии? “.

„ И двайсет века кръв, / братоубийства и война. / Дали бе правилен тоз сюжет? / Не беше ли висока платената цена? “ Разбира се, в днешната обстановка на нескопосани политически, обществени, морални и ценностни промени, на жестоки сюжети, помнещият човек се усеща непотребен, пренебрегнат, уединен, не на място. „ Тъжна самотност, свършек на света. “ Именно заради това Хайям и Сгурев, въпреки и разграничени с съвсем цяло хилядолетие, живеят в стадиално една и съща ера на жестоки промени, на изгубване на човечността. Те са съвременници.

За В. Сгурев мълчанието е метафора на подчинението, на тактиката на съучастие, на забравата, на отвъдното. „ Смърди, мирише и не се търпи. / С това са привикнали и към този момент се мълчи. “ „ Смачкаха го! Замълча! “ „ Отдавна предишното нещо ми дължи, / недоживяно, изтървано – просветва и трепти. / Дали ще ги получа последните трохи? / Едва ли! Стой си в ъгъла! Мълчи! “ „ И мисли добре, преди да проговориш. “ „ МълчӜ, от ден на ден и повече мълчӜ. “ „ Отивам си. За мен светът ще замълчи. “

У Сгурев, както и у Хайям, персоналното постоянно се преплита с общностното, освен това, даже то е разследване от положението на обществото. Именно заради това Хайям е бил преследван от религиозни и политически водачи, а Сгурев е писал своите рубаи за себе си. „ Но и в този момент внимавай пред кого какво приказваш. “ „ В тези времена, когато злобата от доста хора блика, / пресмятай, слушай и зад зъбите си хвани езика. “
„ Няма парадайс, няма пъкъл, о мое сърце. / Няма излаз от Мрака, о мое сърце. / И не се надявай, сърце мое оскъдно, / И не се опасявай, о мое сърце “, признава Хайям. Сгурев с болежка споделя: „ Светът е цялостен с ненавист и страдалчество. / Светът подобен е, и подобен ще си остане “. Но „ Когато отвред наднича заплаха и паника, / не се предавай, / тъй като бързо ще те вкарат в гроба! “.

Това е то: „ Светът подобен е. Друг свят няма? “.
Все отново с въпросителната на бледа вяра.